Днес отбелязваме Световния ден на сърцето. 29 септември е обявен за такъв през далечната 1999 г. от Световната федерация на сърцето и Световната здравна организация. Тази година посланието е „Не пропускайте нито един удар. „За мен мотото има два смисъла, чисто медицински, да не пренебрегваме симптомите, дори когато изглеждат незначителни.
И вторият, чисто човешки да не пропускаме момента, в който можем да направим нещо за здравето си“, казва д-р Десислава Найденова, кардиолог и началник на Второ вътрешно отделение в МБАЛ Шумен. 98 пациенти са преминали през отделението през август, съобщи тя. От тях повече от половината, 56 са със сърдечна недостатъчност. Най-младите хоспитализирани пациенти са на възраст от 30 до 35 години. А най-възрастният на 95.
Д-р Десислава Найденова: Най-доброто за сърцето, да започнем да се грижим за себе си
- Д-р Найденова, не е ли парадокс за сърдечното здраве да говорим повече само на 29 септември – Световния ден на сърцето? Какъв е Вашият коментар?
- Да, има известен парадокс.
Световният ден на сърцето обаче има смисъл именно защото ни дава повод да спрем за момент и да си зададем един прост въпрос: как се отнасям към собственото си сърце всеки ден, когато никой не ми напомня за него?
В медицината ние много често се срещаме с последствията от години натрупван риск – високо кръвно, висок холестерол, тютюнопушене, диабет, обездвижване, наднормено тегло. Проблемът е, че тези фактори обикновено не се усещат. Човек може да се чувства напълно здрав, докато в неговите артерии вече се развиват атеросклеротични плаки, които могат да доведат до инфаркт или инсулт. Затова профилактиката не трябва да бъде еднодневна кампания. Тя трябва да бъде култура на живот.
Световният ден на сърцето ни напомня да започнем отново да говорим за нещо, което всъщност трябва да присъства в живота ни през цялата година.
- По заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания България е на едно от челните места в Европа. Как го обяснявате като специалист?
- За съжаление, това не е само усещане от ежедневната клинична практика. Данните са категорични. Заболяванията на кръвообращението са причина за 60,9% от всички смъртни случаи в България за 2025г. Но аз бих обърнала внимание и на нещо, което особено ме тревожи като кардиолог – сърдечно-съдовият риск започва да се проявява все по-рано. Инфарктът и инсултът не са заболявания само на 60- или 70-годишния човек. В практиката си виждаме и по-млади пациенти. И когато един 40- или 45-годишен човек получи инфаркт, ние не можем да кажем, че това е от възрастта. Тогава трябва да се запитаме какво сме пропуснали години по-рано. При младите пациенти много често се срещат комбинации от тютюнопушене, затлъстяване, високо кръвно налягане, нарушения в липидния профил, диабет, инсулинова резистентност, обездвижване и небалансирано хранене. Има значение и фамилната обремененост – например наследствените нарушения в липидния метаболизъм. При част от пациентите роля имат и употребата на стимуланти или други вещества. Има още един проблем – младият човек рядко се възприема като човек в риск. Той работи много, спи малко, пуши, храни се набързо, живее под постоянен стрес. Атеросклерозата обаче не пита за възрастта. Има проучвания при млади пациенти с инфаркт, при които огромното мнозинство има поне един традиционен сърдечно-съдов рисков фактор, а сред най-честите са пушенето, затлъстяването, дислипидемията и хипертонията.
Затова трябва да променим и начина, по който мислим за профилактиката. Не започваме да пазим сърцето си, когато вече сме получили инфаркт. Започваме много по-рано – когато все още се чувстваме здрави.
- Вече сме в сезона на прекрасната есен. Как промените в климатичните условия – застудяването, спадът на температурите, честите валежи – влияят върху сърдечно-съдовата система?
- При застудяване периферните кръвоносни съдове се свиват, за да се запази телесната температура. Това увеличава съдовото съпротивление и може да повиши артериалното налягане. При хора с вече съществуващо сърдечно-съдово заболяване това може да има по-голямо значение. Има данни, че студът се свързва с повишен риск от инфаркт, инсулт и декомпенсация на сърдечна недостатъчност. Има и друг фактор – рязката промяна в амплитудата на температурата.
Организмът обича адаптацията. Не обича резките преходи – от топло към студено, от покой към тежко физическо усилие, от спокойствие към силно напрежение. Затова например тежък физически труд на студено, особено при човек с коронарна болест или неконтролирано кръвно налягане, не е безобиден.
- Хората в напреднала възраст и т.нар. кардиологични пациенти ли са по-чувствителни към сезонните промени?
- Да, особено хората със сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, неконтролирана хипертония, нарушения на ритъма и други сърдечно-съдови заболявания.
С възрастта способността на организма да се адаптира към външните промени постепенно намалява. Освен това тези пациенти често имат няколко заболявания едновременно и приемат повече медикаменти. При тях студът може да повиши кръвното налягане и натоварването на сърцето. А при сърдечна недостатъчност дори сравнително малка промяна в баланса на течностите, инфекция или физическо претоварване може да доведе до влошаване. Бих искала да кажа нещо важно: възрастта сама по себе си не е диагноза. Има много активни и добре контролирани 70- и 80-годишни хора и много по-млади пациенти с висок сърдечно-съдов риск. По-важно е не на колко години сме, а в какво състояние е сърдечно-съдовата ни система.
- Кои са рисковите фактори, които отключват сърдечно-съдови проблеми?
- Най-важните са добре известни: високо артериално налягане, тютюнопушене, висок LDL-холестерол и други нарушения на липидния профил, диабет, наднормено тегло и затлъстяване, обездвижване, нездравословно хранене и прекомерна употреба на алкохол. Към тях трябва да добавим и фамилната обремененост, хроничния стрес, нарушенията на съня, някои хронични възпалителни и бъбречни заболявания.
Но най-опасна често е комбинацията от тях. Например пушене и високо кръвно плюс висок холестерол плюс обездвижване вече създават съвсем различна картина. Сърдечно-съдовият риск не е сбор само от цифри. Той е резултат от това как тези фактори действат заедно в продължение на години.
- Какви са Вашите наблюдения – осъзнати ли са тези причинители, за да не се стига до сърдечен инцидент?
- Парадоксът е, че хората познават рисковите фактори, но често не ги възприемат като личен риск.
Знаем, че цигарите вредят – но „аз пуша само по няколко“. Знаем, че солта повишава кръвното – но „аз не соля много“. Знаем, че трябва да се движим – но „нямам време“. Знаем, че трябва да си измерваме кръвното – но „когато ми стане лошо, ще го измеря“. А високото кръвно може да не даде никакъв сигнал. Затова профилактиката изисква не само медицинска информация, а лична отговорност.
- Как стойностите на кръвното налягане се влияят от температурните промени?
